Вече 20 години валутен борд, но още пазел стабилността

20 години от въвеждането на валутния борд в България. Паричният съвет е приет по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски в условия на тежка икономическа и финансова криза. Законът фиксира обменния курс на 1000 лева за 1 германска марка, а след въвеждането на еврото през 1999 година - на 1955,83 лева за 1 евро. Няколко дни по-късно е и деноминацията, а курсът става такъв, какъвто е и в момента -  1,9558 лева за 1 евро.

В навечерието на въвеждането на борда президентът Петър Стоянов прави обръщение към нацията,припомня БНР.

"Римляните са казали: "Убива не отровата, убива дозата“. Валутният борд е нашата обща национална отговорност пред предизвикателствата на идващия век. Днес трябва да платим сметката, която ни е оставена от миналото", призна тогава Стоянов.

Проф. Стив Ханке, наричан често "баща на валутния борд", неведнъж е споделял мнението си, че в никакъв случай не трябва да се отказваме от борда в името на еврозоната.

"България от 1997 година е с валута, чийто курс е фиксиран. Според мен присъединяването към еврозоната ще бъде тотално бедствие за страната. Вие ще станете точно като Гърция – без каквато и да е фискална дисциплина", смята той.

20 години след въвеждането на борда, водещи икономисти и финансисти признават, че той носи стабилност на страната ни, но и известни негативи.

През март бившият премиер Иван Костов заяви, че ако намаляват шансовете ни да влезем в еврозоната, България задължително трябва да излезе от валутния борд.

Финансовият министър Владислав Горанов е категоричен, че бордът ще бъде запазен до приемането ни в еврозоната, а сега България прави усилия за влизането в механизма, предхождащ валутния съюз.